Трудният начин е правилният начин
Два мача-две загуби.Равносметката е ясна - Борихме се,загубихме и продължаваме да се борим. Няма да обвиняваме вечно късметът за загубите ни,но дали само той ни пречи да запишем победа? След като успяхме да извоюваме промоция при нелеката конкуренция в лига 2.4,то със сигурност можем да се преборим с трудностите по пътя осеян от мечти за надмощие. Знаехме какво ни чака в "А"група и сме готови да си понесем последствията,нещо на което все по-малко са готови. Няма как да не споменем и евентуалното изпадане,което не би трябвало да бъде приемано като трагедия. Понякога чувството на безпомощност,безнадеждност и пълно отчаяние могат да бъдат истински пречистващ импулс на ярост,гняв и безразсъдност… Красотата извираща от тази ситуация на границите между лудостта и разума е нотката гениалност,която се крие във всеки неврон на мозъка чакащ подходящ момент да връхлети съзнанието… Тук всичко се преосмисля и всяка мисъл може да промени нашия поход през времето,пространството и дебрите на човешката психика.Като последното е толкова необятно,колкото и самата идея за необятното в нашия малък свят наречен живот.Баскетболът може да бъде игра,може да бъде спорт,може да бъде бизнес,може да бъде слава,може да бъде хоби,но преди всичко трябва да си остане начин да се пренесеш в едно друго измерение,измерението на пълната хармония между положителната и негативната емоция,която може да ти даде всеки отделен момент от нашето невероятно безумно пътешествие в търсене на подходящата причина за съществуване.
Или с други думи,още сме тук и никъде няма да отидем докато не се научим да бъдем най-добрите в това да приемем загубите и да постигнем необходимите победи.